Сайт на Мария Василева, критик и куратор

 
Сайт на Мария Василева, критик и куратор

 
Рейтинг: 3.00
(129)
CV
Кураторски проекти
Жул Паскин и художествените процеси от началото на 20-ти век
Публикации във в. Дневник
Публикации във в. Култура
За контакти



Кураторски проекти / СУБЕКТИ И СЕНКИ

СУБЕКТИ И СЕНКИ
26.06.06 12:57
юли 2000, АТА център за съвременно изкуство

Куратор: Мария Василева

 

 

Участници: Аделина Попнеделева, Алла Георгиева, Боряна Драгоева, Димитрина Севова, Елена Панайотова, Моника Роменска, Надежда Олег Ляхова, Надя Генова, Таня Абаджиева

 

 

Време на провеждане: Първата половина на м. юли

 

 

Място на провеждане: Галерия “Ирида”

 

 

Идея: В този проект проблемът за сянката се разглежда не като физичен феномен, а се търси неговата проекция от феминистка гледна точка. Жената като сянка на мъжа е стереотипно схващане, което и досега не е изгубило актуалност. Усещането за “вторичност” е дълбоко вкоренено в голяма част от женското население и в много случаи самото то предопределя покровителствено отношение от страна на другия пол. Тя не само е третирана като сянка, но сама се поставя в това положение. Както казва Вирджиния Улф в блестящото си есе “Другата стая” анонимността е в кръвта на жените и те все още са обсебени от желанието да се крият на заден план. Мъжът също остро се съпротивлява срещу всякакви опити да бъде засенчен. Разбирането, че предназначението на жената е единствено да поддържа неговото его, стремежи и амбиции, продължава да хвърля тъмна сянка върху опитите й за реализация не само в политиката, но и в изкуствата. Визуализирането на индивидуалните усещания на всяка художничка - както в обществен, така и в личен план - за този проблем може би ще изнесе черно на бяло някои неназовани симптоми.

 

 

А защо “субекти”? Като обратния полюс на сянката. И заради основната привилегия на субекта да се грижи за себе си и по този начин да познае себе си. Това, което Фуко нарича “задължението на себепознаването” е невъзможно

 

 

без изследване на тъмната, на скритата страна или с други думи - на сянката.

 

 

Взимат се предвид и богатите пластически възможности, които “сянката”

 

 

като физическо явление предлага. Нееднократно интерпретирана в историята

 

 

на изкуството, сега на авторките е предоставена възможност да намерят нейни нови образи чрез средствата на съвременния изобразителен език (включително обекти, инсталации, видео-арт, нет-арт и др.). Разчита се и на възможността

 

 

да се “играе” със светлината в затъмнената галерия.

 

 

Идеята изцяло разчита на черното пространство на галерията. Иронията е,

 

 

че в черното сенки не може да има. Това е подсказаният абсурд, който присъства още в заглавието на изложбата. Той от своя страна води до закодираното послание, че и жената като сянка на мъжа е само по себе си абсурдно положение.

 

 

Изразни средства: Без ограничения. Предвид размерите на пространството, броят на участниците и концепцията, се предвиждат максимално минималистични проекти.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

0.1216