Изложбата “Момичетата и морето”, представена в галерия Буларт, е част от фестивала “Август в изкуството”, който се провежда всяка година във Варна. Идеята ни е свързана с конкретното място и време – разгара на туристическия сезон в най-големия български град на Черно море. Принципът на осъществяване е обвързан с темата на фестивала за тази година, която е  “Конфликти/Диалози”.

Всички автори работят с еднакъв формат (25х100см) като се включват в проекта по ред, определен чрез жребий. Работата, която създават, е базирана на познаването на предшестващите и трябва да влезе в диалог с нея или да й се противопостави. Тесният и дълъг формат, подреден на височината на очите, създава илюзията за линия, която трябва да се следва, или за изречение, което трябва да се “прочете”. Все пак разчупеното пространство на галерията подсказва, че процесът на “четене” може да започне от всяка точка и да завърши също толкова произволно. Самите работи показват, че една съвременна приказка няма начало и край и стройна логическа конструкция. Тя криволичи напред-назад, връща се, прескача напред и по-скоро се опитва да обърка зрителя, отколкото да го подпомогне в процеса на опознаване. Положителното обаче е, че му подава много и разнообразни “кукички”, за които да се закачи и да добави и своя глас към общия разказ.

Надежда Олег Ляхова предлага на посетителите да се татуират с образа на всеки един от участниците. Така тя се заиграва не само с всеобщата мода към татуировки, но и иронизира нарцистичния характер на художника. Лъчезар Бояджиев (единственият поканен мъж-участник) се впуска в буквално ухажване на №3 във веригата – Даниела Костова. Естествено той използва познатия плажен метод – поднасяне на съблазнително оголени задни части. И не пропуска да демонстрира своята мъжественост, обръщайки предварително зададения формат нависоко. Даниела Костова му отговаря със стройна редица цветни тампони в типично Бенетонска естетика. Приличащи на весел патрондаш, те напомнят за онези процеси в женския организъм, които се превръщат понякога и в защитно оръжие. Аделина Попнеделева възприема образа на жената на морския бряг като един поетичен, носещ се по вълните и доста безобиден панаир на суетата. Работата на Нина Ковачева неизменно извиква въпроса “Какво държи тя в ръката си?”. Отговорът може да варира от риба до мъжки полов орган, но при всеки случай не е еднозначен. Алла Георгиева експонира съкровеното желание на всяко женско същество да се види като Мис, вграждайки се в ролята на модел за месец юли на новопоявилото се на българския пазар списание Playboy. Ида Даниел (специален гост) добавя неочакваните ракурси на своята поезия към общия глас. Силвия Лазарова разказва една типична житейска история, наречена “Дамски гамбит”, която обикновено добива съвсем ясни контури в близост до морските вълни и под силната слънчева светлина. И накрая (или защо не в началото?) Боряна Драгоева “нагазва” надълбоко в женската физиология, подчертавайки различието по един забавен псевдо-научен начин.

Мария Василева

Куратор на изложбата