Сайт на Мария Василева, критик и куратор

 
Сайт на Мария Василева, критик и куратор

 
Рейтинг: 3.00
(129)
CV
Кураторски проекти
Жул Паскин и художествените процеси от началото на 20-ти век
Публикации във в. Дневник
Публикации във в. Култура
За контакти



Кураторски проекти / ОГЛЕДАЛЦЕ, ОГЛЕДАЛЦЕ...

ОГЛЕДАЛЦЕ, ОГЛЕДАЛЦЕ...
26.06.06 12:52
Изложба на група "8-ми Март" и приятели. Художествена галерия на град Русе, 22-31 март 2000

В рамките на "Нови тоналности на образа - актуални идеи, медии, институции", Художествена галерия на град Русе, 22-31 март 2000г.

 

 

(по време на 40-тото издание на Международния фестивал "Мартенски музикални дни")

 

 

 

 

Участници: Аделина Попнеделева, Алла Георгиева, Боряна Драгоева, Даниела Сергиева, Елена Панайотова, Моника Роменска, Надежда Олег Ляхова, Надя Генова, Силвия Лазарова, Таня Абаджиева

 

 

 

 

Идея: Заглавието на изложбата "Огледалце, огледалце..." е използвано иронично. То веднага препраща към стереотипното схващане за женската същност като капризна и повърхностна. Без да отричат своята суета, авторките се вглеждат в собствения си образ и карат и зрителя да погледне в него - но по-навътре, отвъд лъскавата и мимолетна стойност на огледалното отражение. Жената се явява продуцент на собствения си образ. Тя изследва, анализира или просто намеква, че това, което се вижда на повърхността не винаги е това, което е. С присъщата си чувствителност и способност да се самоиронизират, художничките гледат себе си или другия с желанието да направят диалога по-открит и равнопоставен. В случая нарцисизмът има положителен ефект. Той катализира процеса на търсене на идентичността, забулена от предразсъдъци, норми и идеологеми. В исторически план жената винаги е била виждана като “втория пол”, като обект на мъжкото желание. Не случайно днес редица съвременни художнички независимо една от друга анализират женското присъствие, приемайки за обект на своите работи жената. Узаконявайки по този начин нейното присъствие и опит, те добавят своя глас в подкрепа на хармоничните взаимоотношения. Вглеждането в себе си ще помогне не само на другите да видят, че често има разлика между това, което се вижда на повърхността и това, което сме, а също ще ни подскаже, че самите ние понякога се страхуваме да се погледнем в огледалото, за да не видим в него множеството отражения на обърканата си природа.

 

 

 

 

Предистория: Историята на група “8-ми Март” е история на нейното съзряване. Тя пожела да се наименува и следователно да се определи като група едва неотдавна след като членове й в един или друг състав вече бяха инициирали, организирали или участвали в доста изложби. Първата от тях “Версията на Ерато” през 1997г. символизира и ранния спонтанен етап на сформиране на женска група. При нея жените художнички бурно реагираха на изложба, посветена на еротиката, в която за участие бяха поканени само мъже. Втората “Каприз” през 1998г. показа, че авторите държат на идеята за жената като равна и различна едновременно. Феминизмът с мъжко лице не ги интересува. Те се опитват да запазят или по-скоро да възвърнат затулената си под фанфарното псевдоравноправие същност. В изложбата-акция “Обличане/Разсъбличане” през 1999г. жените показаха нараснало самочувствие и желание да покажат “обратната страна” на мисловните стереотипи. Същата година в изложбата “Обсебване” те заявиха сериозните си намерения да покажат и че в съвременното изкуство има женска естетика и стилистика. Почти година след нея излезе и каталогът, който даде повод за нови спорове и дискусии. Особена провокация в това отношение беше журналистическото внимание, което индикира и за самите участнички в група “8-ми Март”, че това, което правят е важно, обществото се интересува от него и това очевидно налага по-голяма отговорност и ясен отговор на въпросите: кои сме всъщност ние, какво правим и накъде отиваме, какви цели преследваме? Много показателни бяха кратките интервюта с художничките, публикувани във в. "Демокрация". Отговорите на въпроса "Защо участвам в женска група?" варираха от пълното отрицание на феминистки подбуди до безрезервното отдаване на тази идея и преминаваха през разнообразни варианти на търсене на смисъла на този акт. Това подтикна куратора на групата да провокира поредица от изложби, които да бъдат повод и за самата група да намери своето лице - труден и бавен процес в едно общество, изградено на мъжки принципи. Самият факт на осъзнаване на проблема е важна стъпка към преодоляването му.

 

 

 

 

Работи: Изложбата има като цяло автобиографичен привкус. Състои се от фотографии, фотоинсталации, постери и обекти. В "Запознайте се със съпругата на..." Аделина Попнеделева изследва за себе си последствията от стереотипното й представяне в обществото като съпруга на известен художник. Тя визуализира мислите си чрез съпоставка на лични снимки от "семейния албум" (които са индиферентни към проблема за половата неравнопоставеност) и "безсмислени насаждения" (нейна запазена марка), хвърлящи сянка върху безметежната фотографска идилия и навеждащи мисълта към разликите между това, което се вижда и това, което е. Алла Георгиева показва "Шест портрета" (снимки на голи женски торсове), в които размишлява върху стереотипите на възприемане. Другата й работа със заглавие "Dolce Vita" (това не е инсталацията й от изложбата "Обсебване" със същото заглавие) представлява акция, в която тя черпи всички присъстващи с бонбони, на чиито обложки са отпечатани ликовете на участничките в групата. Луксозни бонбони с различен вкус (съдържанието им е оказано на кутията), а също и обикновени бонбони с еднакъв вкус бяха опаковани в едни и същи хартийки. Наблягайки на различието в еднаквостта и обратното, Алла Георгиева коментира женската природа и съвсем логично акцията завърши с процеса на самоизяждане. Моника Роменска представи част от инсталацията си "Дневни красавици" (от самостоятелната й изложба в АТА център за съвременно изкуство през тази година), в която собственият й образ се разпада, но и изгражда от отделни тесни лентички. Да видиш Другия, да разпознаеш Другия интересува Елена Панайотова в работата й "Не гледай с гняв назад" - уголемени черно-бели отпечатъци на човешки очи, под които огледално се редуват думи, изразяващи различни състояния. "Смятате ли че...?" на Надежда Олег Ляхова представлява голям цветен постер, запечатващ нейна акция в Созопол, при която тя седи зад маса на фона на местния пейзаж, а върху масата са наредени чинии със сладоледени отливки на нейното лице (впоследствие "принесени в жертва" и изядени от присъстващите). Тук тя прибавя и тетрадка, в която е залепена картината на Реноар "Бар Фоли Бержер" и подканва зрителите да напишат в нея виждат ли прилики между двете изображения. В случая става дума за наслагване на редица пластове "огледални" отражения - на авторката спрямо нейната собствена личност, на творческия й продукт спрямо друго класическо произведение, на зрителя спрямо едното и другото. Боряна Драгоева участва с известната си работа "Клонинг", а Силвия Лазарова с не по-малко известния постер "Обсебване за мен". Таня Абаджиева създаде "Моят прозорец/Твоят прозорец". Когато зрителят отвори висящата на стената на галерията щора, той попада пред собственото си изображение като символ на истинския прозорец към света. С типичния си деликатен и задълбочен маниер Надя Генова предостави на посетителите възможността да прочетат с огледалце в ръка написан негативно текст, в които те наново са поканени да извършат ритуално действие, за да намерят себе си. В "Едно" Даниела Сергиева ясно илюстрира идеята за негативно/позитивно (във всеки смисъл на понятието) чрез диптих, състоящ се от едно бяло платно с копчета и друго с илици.

 

 

 

 

0.1042