Сайт на Мария Василева, критик и куратор

 
Сайт на Мария Василева, критик и куратор

 
Рейтинг: 3.00
(129)
CV
Кураторски проекти
Жул Паскин и художествените процеси от началото на 20-ти век
Публикации във в. Дневник
Публикации във в. Култура
За контакти



Публикации във в. Култура / viennAfair

viennAfair
22.06.06 14:38
Първият сериозен опит в Австрийската столица да се организира подобаващ панаир на съвременното изкуство в. Култура, 11 май 2005

viennAfair е първият сериозен опит в Австрийската столица да се организира подобаващ панаир на съвременното изкуство (преди три години има друг, в който участва българската галерия Ирида, но домакините не си спомнят за него с особена гордост). Това априлско събитие създаде убедеността, че столицата с едни от най-активните галерии и музеи за съвременно изкуство, ще се сдобие и със свой ежегоден панаир, който ще доведе разнородна публика и колекционери от цял свят. Идеята е и австрийските колекционери да станат по-отворени към международната ориентация на местните галерии. Разбира се, подобно начинание би звучало утопично, ако не е част от много по-обширна културна политика, която действа на всички нива (така например в Австрия на музеите за съвременно изкуство се отпускат специални средства за откупки от частните галерии и така кръгът художник-галерия-музей се затваря като това дава възможност за нормално функциониране на системата). В viennAfair участваха 92 галерии от 19 страни, които показаха над 1500 художници върху площ от 10 000 квадратни метра.

 

 

 

 

Наистина при изключително динамичното развитие на художествения живот в Австрия през последните години, организирането на такъв форум изглежда съвсем логично. Задачата на инициативния комитет е не само да привлече най-добрите галерии в тази област, но и да даде различен облик на събитието. Случващ се 2 месеца след АРКО в Мадрид и 2 месеца преди Art Bazel – все “класици” в областта на търговията на съвременно изкуство, viennAfair е в трудната позиция да привлече внимание. Точно заради това организаторите поставят акцент върху изкуството от централна и югоизточна Европа. В панаира участваха 17 галерии от този район. Успешно работещите на международния пазар комерсиални галерии като “Реджина” от Москва и “Грегор Поднар” от Любляна, сами покриват разноските си, докато останалите (10 на брой) са подкрепени от австрийската банка “Ерсте Банк”. Сред тях са “Ремонт – независима асоциация на художници” от Белград, “Дисплей – място за съвременно изкуство” от Прага, “Растер” от Варшава, “Ноуа” от Букурещ, галерии от Унгария, Русия, Литва, Словакия и Словения. Други културни институти, които нямат комерсиална дейност, бяха поканени от организаторите да представят своята работа. Сред тях: Институтът за съвременно изкуство-София, Музеят за съвременно изкуство – Букурещ, Музеят за съвременно изкуство – Белград, галерия Захента – Варшава, Модерна галерия – Любляна, заедно с някои художествени институции от Виена – Кунстхале Виена, Музеят за модерно изкуство в Залцбург, Кунстраум Инсбрук, Художествено-историческия музей във Виена.

 

 

 

 

Като част от желанието на организаторите да придадат различен облик на панаира бяха и трите панелни дискусии. Едната всъщност представляваше еднодневен семинар, посветен на колекционирането и културните политики. В нея акцентът отново беше поставен върху изграждането на музейните колекции в централна и източна Европа и включваше представяне на Музеите за съвременно изкуство в тези страни. Естествено България се представи с виртуалния проект на Иван Мудов “МУСИЗ”, но от колегите от другите страни се чуха интересни факти (така например Музеят в Белград тази година е получил бюджет за попълване на празнотите в колекцията за периода на 90-те години; в Чехия също от тази година Министерството на културата осигурява бюджет, за откупки на произведения на съвременното изкуство, а директорката на музея в Загреб се оплакваше, че имат само 100 000 евро за откупки годишно...). Втората дискусия беше посветена на полското движение Солидарност като част от Европейската културна традиция и третата – на развитието на пазара на изкуството в Източна Европа.

 

 

 

 

Яра Бубнова беше поканена да курира две изложби – едната с големи скулптури от 17 частни галерии, които обикновено не се показват в павилионите поради липса на място. Творбите на Сиа Армаджани, Линда Бенглис, Роланд Фурман, Бруно Джиронколи, Джулиан Опи, Фабрицио Плеси, Франц Вест, българката Марияна Василева и др., бяха подредени във фоайето и прилежащите външни пространства на сградата на панаира. Другата изложба включваше две инсталации, собственост на Музея за модерно изкуство Колекция Лудвиг във Виена (МУМОК), които поради спецификата и формата си трудно могат да намерят частен купувач – това са видеоинсталацията на Катаржина Козира "The Ring of Spring I" и “Историята на жълтото петно” на Недко Солаков (у нас то беше показано в рамките на изложбата “Еспорт-Импорт” в СГХГ през 2003 г.) Тук може би е мястото да се спомене, че освен Марияна Василева и Недко Солаков на панаира от различни чуждестранни галерии бяха представени българските художници Адриана Чернин, Пламен Деянов (и двамата живеещи в чужбина) и Калин Серапионов.

 

 

 

 

Интересно е, че целият културен живот във Виена беше посветен на събитието. Частните галерии отговориха с поредица от откривания на съвременни автори, а музеите и големите изложбени зали предлагаха турове из техните експозиции специално за гостите на панаира. Въобще Виена показа на всички, че желае този панаир и че е един от най-динамичните центрове за съвременно изкуство в Европа.

 

 

 

 

Накрая малко статистика – 10 600 посетители, 15% от тях чужденци. Според едно независимо изследване всеки един от пет посетители декларира, че е колекционер, а 42.7% от интервюираните твърдят, че се интересуват от изкуство. Основният интерес остава живописта – 78.7%, следвана от фотографията – 43.3%, скулптурата – 29.2% и инсталацията – 25.8%. 84.2% от интервюираните отбелязват важността  на участието на галерии от източна Европа. За съжаление няма данни за извършените сделки и движението на произведенията на изкуството. Моето лично впечатление е, че търговията вървеше доста добре и в момента в пазара на изкуството определено има голямо оживление. Началото на viennAfair е наистина обещаващо и всички очакват да се видят отново през 2006 г. За нас остава въпроса - ще има ли тогава участие на българска галерия за съвременно изкуство?

 

 

 

 

Мария Василева

 

7 май 2005

0.0547