Космополис 1

 

 

Мария Василева

 

 

 

 

През последните две години организирането на големи Балкански изложби на съвременното изкуство определено e на мода. Тези, за които се говореше най-много са три: “В търсене на Балкания” (куратори: Роджър Коновър, Еда Чуфер, Петер Вайбъл), 1.10 - 1.12.2002, Грац, Австрия; “Кръв и мед” (куратор Харолд Зееман), 16.05 - 28.09.2003, Виена; “В дебрите на Балканите” (куратор Рене Блок), 30.08 - 23.11.2003, Касел, Германия.

 

 

 

 

Изложбата, която не доби такава популярност, но по време предхожда другите е “Изкуството на Балканските страни” (куратор Милтиадес Папаниколау), април-май 2002, Солон, Гърция, организирана от Държавния музей на съвременното изкуство в Солон. Същият музей инициира и “Космополис 1. Микрокосмос х Макрокосмос” (17.12.2004 – 13.02.2005). Подготовката започна през месец юни 2003г., а откриването беше предвидено точно след година по време на Олимпийските игри. Това намерение не се осъществи, но Гръцката културна организация и Министерството на културата на Гърция направиха всичко възможно изложбата да стане факт през декември 2004г.

 

 

 

 

Солон е град, който добре осъзнава стратегическото си положение в района, но не престава да работи за засилване на гео-политическата си роля. Специално внимание се отделя на културата и в частност на съвременното изкуство. В града има изградена добра материална база, която може да посреща големи международни събития. От една страна, това е Държавният музей на съвременното изкуство с неговите две сгради (едната стратегически поставена на пристанището заедно с Музеите на фотографията и кинематографията), а от друга, Македонският музей на съвременното изкуство – съорганизатор на събитието.

 

 

 

 

За главен куратор на “Космополис 1” е поканена румънката Магда Карнечи, която от няколко години преподава история на изкуството в Университета в Париж. Тя от своя страна избира 10-те национални куратори на страните участнички: Елени Лапери от Албания, Ивана Удовичич от Босния и Херцеговина, Мария Василева от България, Милтиадес Папаниколау от Гърция, Сузана Милевска от Македония, Роксандра Балачи от Румъния, Игор Забел от Словения, Бранислава Анджелкович и Бранислав Димитриевич от Сърбия и Черна гора, Генджо Гулан от Турция,  Нада Берош от Хърватия.

 

 

 

 

Заглавието на изложбата “Космополис 1” е предложено от организаторите и подсказва намерението им акцията да има продължение и изложбата да се превърне в биенале. Темата “Микрокосмос х Макрокосмос” е на Магда Карнечи и засяга връзката между човека и универса, както и проблема за идентичността, разгледан извън националните граници. Друга цел, залегнала в концепцията на изложбата, е да се направи по-сериозна реклама на изкуството, което взима под внимание всички нива на съществуването: социално, политическо, психологическо, емоционално, религиозно, духовно и т.н., както и да се преосмисли връзката с традицията и културното наследство в района. Магда Карнечи предлага на участниците да разсъждават върху днешния смисъл на понятията универсално и хуманно, регионално и глобално, локално и космополитно.

 

 

 

 

И на тази изложба голяма част от работите носят вкуса на местния политико-социален контекст. Ирина Ботеа разиграва видео игри със сградата Саsa Poporului, известна още като Двореца на Чаушеску и символ на комунистическото минало, като я подхвърля на швейцарска полянка и я оставя на ласките на пасящите крави или я превръща в торта в къщата на Снежанка. Друг румънец Мирчеа Кантор създава великолепна метафора на променящия се пейзаж в Източна Европа. Той заснема видеото си в Тирана, където проследява движението на улична манифестация. Вместо лозунги хората носят отразяващи се повърхности, които създават един изкривен, движещ се, калейдоскопичен образ на града. “La Grande Galerie” на босненката Даница Дакич е серия от фотографии, в които цигани от Косово са заснети на фона на картина, изобразяваща главната галерия в Лувъра в руини или са композирани като в класическа жанрова картина. Независимо от изобразителната хармония усещането за два различни свята остава. По друг начин музеят се интерпретира от румънската група subREAL. В техните “фотографски спекулации” музеят като място за среща между човека-гений и човека-социално животно става обект на димистификация. Проблемът на ромското малцинство интересува  Рудина Мемага от Албания, която прави голямоформатни снимки на цигански деца в стила на модните фотосесии. Албанската художничка Суела Мука създава огромни пазарски чанти с надпис “Пазарувайте в Албания”, препращайки към страната, в която може да се купи всичко – от луксозни коли до жени, деца и човешки органи. Сънародниците й Флутура и Безник Хаджилари се занимават с проблема на емиграцията, конструирайки прозрачен куфар не само като предложение за улеснено пътуване, но и за прозрачен диалог и поведение. Проблемите на съвременните бежанци са в центъра на интереса на македонката Христина Ивановска, която предлага идеи за обекти и дрехи-убежища с полифункционално предназначение, като създава по този начин своеобразни “социални скулптури”. Вук Видор от Сърбия и Черна гора създава инсталация с познатата найлонова материя на синьо, червено и бяло райе, от която се правят огромните и здравни торби на съвременните емигранти, превърнали се в символ на трагедията и антагонизма, но и на съхранената памет. Хърватката Далибор Мартинис провежда паралелна на официалната политическа кампания с обръщения към хората, поставени в сто автобусни спирки из страната – анонимни убежища на очакването и надеждата. В работата си “Гласувайте за Мерита Кочи за президент на Косово”, авторката Мерита Кочи стига още по-далеч. Тя се поставя в ролята на кандидат за поста, симулирайки предизборна кампания по всички правила с пресконференции и телевизионни обръщения в една несъществуваща държава и в една ситуация, при която жената няма място в политиката. Подобни акции, в които изкуство и действителност се преплитат правят и Саня Ивекович от Хърватска, чиито снимки са вследствие на разработена програма за работа с жени-жертви на насилие. Али Акай от Турция пък решава да покани за участие четирима художници от Гърция, Турция, Гръцки Кипър и Турски Кипър и да ги разположи един до друг, но все пак в отделни стаи. Игор Тошевски от Македония създава инсталацията “Перфектен баланс”: върху древни кантари, които все още са в употреба из Балканските села, той поставя пропагандни материали на Обединените нации, засягащи жертви на насилие, липсващи хора и др. Жанета Вангели отразява събитията в Македония през 2001г. след призива на НАТО за доброволно предаване на оръжията. На фона на документални кадри от телевизията в две музейни витрини са поставени стари счупени пушки и отгоре се мъдри надписът Show Room, което напомня по-скоро демонстративния характер на мисията. Своеобразна демонстрация е и пърформансът на Словенската група ИРВИН, която през 1992г. разстила на Червения площад в Москва огромен черен квадрат (по Малевич). Донесен на руло като погребален саван, разпъването му от десетки хора – повечето случайно присъстващи – се превръща в противопоставяне на два типа на мислене и две системи.

 

 

 

 

Известно е, че Балканите не се възприемат като нещо различно от Европа, а като нейна част, но някак си лошата част, т.е. като тъмната страна (по Мария Тодорова). В голяма степен разбирането или неразбирането продължава да стои на дневен ред. Този проблем засяга Лъчезар Бояджиев, който с участието си в изложбата “В дебрите на Балканите” в Касел изнася деликатен урок за трудното (изискващо усилия) разбиране на местния контекст. Вместо готова работа, там той предлага своите услуги като гид и в почти петчасовата си беседа изгражда контекст, в който поканените художници логично се наместват. Едновременно с това той “дописва” каталога, художествената сцена и... историята. В Солон е показана документация от този пърформанс – видео, рисунки, допълнения каталог, обект.

 

 

 

 

Подобни проблеми предлага на обсъждане и Недко Солаков във филма си “Монтенегро”, 2002. В него художникът завежда най-високия черен баскетболист на Сърбия – американецът Isaiah Morris (204см), в Цетине, малък град в Монтенегро, в опит да го доближи да местната действителност. Близкото проследяване на реакциите на гостенина по време на приятелско-дипломатическата визита оставя без отговор въпроса доколко зад външните белези на опознаването се крие истинско разбиране.  В другото му видео “The Deal”, 2002, действието се развива в датския град Хернинг. В почти ритуално шествие напред-назад между две банки 1000 датски крони се сменят в долари, обратно в крони, пак в долари докато разликите в курса и таксите на практика изяждат сумата. Двата филма съпоставят две различни действителности, които на практика се доближават по абсурдността на ситуацията. Работата на Правдолюб Иванов “The Kingdom of Wish and Waste” (“Царството на желанието и прахосването”) е създадена специално за изложбата в Солон. Авторът поставя директно на пода на галерията един огромен, почти четириметров сперматозоид от полупрозрачен силикон, който представлява балканската потентност – мощна на думи и желания, но някак самотна, беззащитна и с пропуснати възможности. Правдолюб Иванов пише в проекта си: “Микрокосмос х Макрокосмос…но в контекста на Балканите място, където “Микро” се преувеличава, а “Макро” се подценява. ...Страсти, желания, пропилени възможности, “добре скрити” заложби, Хедонизъм в бедност...”. Нина Ковачева и Валентин Стефанов представят територията на Балканите спрямо света в цифрово съотношение. На екрана се появяват цифри и проценти, изразяващи каква част заемат Балканите от общата територия на света, а гласове зад кадър ги произнасят на всички локални езици. Извън статистическия показател, студената неизразителност на цифрите обезсмислят историческото, географско или емоционално деление на територии. В “Нови хедонистични потрети” Алла Георгиева съпоставя естествените инстинкти с желанието за оцеляване и реализация; нагонът с модела на поведение в съвременното общество. Трите фотографии (дигитален отпечатък върху платно) представят млади жени, имитиращи емблематичната поза на майка, хранеща дете: “Изобразявана  безброй пъти в произведения на изкуството темата, прославяща майчинството, като главна природна добродетел на жената, тук е само една игра. Вместо деца майките “хранят” малки животни. Имитацията е опит за създаване на паралелен свят със свои закони, властови структури и разбиране за любов и щастие. Нов хедонизм - възможно ли е едновременното  задоволяване на интелектуални, социални, материални и природни потребности?”. Боряна Драгоева предлага чат с робот, който имитира човешкия интелект. В началната база данни е заложена малко информация, но чрез общуване роботът се развива   и може да води разговори на различни теми. Двата черно бели постера “Гражданинът Робот”, които допълват инсталацията, представляват класическия портрет на Родченко “Маяковски со “Скотиком” (поетът с любимото си куче на ръце). Революционната му личност е повод Боряна Драгоева да имитира композицията като държи в ръцете си играчката-робот AIBO. Борис Мисирков и Георги Богданов показват фотографии на павилионите на Венецианското биенале, когато там няма ... биенале. “Извън сезонен пътеводител по Джардини”, 2003-2004 предлага снимки в духа на документалната фотография по време на археологически експедиции през 19 век. Авторите събират фрагментите от различни национални присъствия върху една територия, която носи духа на “ничия земя”.

 

 

 

 

“Космополис 1. Микрокосмос х Макрокосмос” е важно събитие. То показа, че значителна Балканска изложба може да се организира и на Балканите. Колеги, които са виждали експозициите във Грац, Виена и Касел, твърдят, че тази изложба е най-малко Балканската. Вероятно това, което другите искат да видят, не винаги съвпада с това, което ние искаме да покажем. Затова и “Космополис 1” дава любопитна възможност да се погледнем през собствените си очи.