“Нова земя” е само едно миниатюрно островче от разширената география на пейзажа. Експанзията на жанра през втората половина на 20-ти век може да се сравни единствено с размаха на колониалната епоха. Завземането на нови територии върви както по посока на изразните средства, така и на логиката и смисъла на изобразеното.

Надежда Олег Ляхова създава работата си “Помежду” през 2000г. след престой в ателието на швейцарската художничка Сузана Перин край Цюрих в рамките на проекта “Смяна на местата”.  Изработването на швейцарски пейзаж от турски локум илюстрира срещата на два свята, колкото възможна, толкова и абсурдна.

“Един час предимство” на Иван Мудов (2000г.) е видео, което най-малко е мислено като пейзаж. Чудесното хрумване да си осигуриш - макар и за кратко - предимство, използвайки законите на кръговото движение на известно кръстовище в София, се превръща в убедителен и достатъчно шизофреничен съвременен градски пейзаж.

“Прекрасен ден е, нали?” на Красимир Терзиев (2002) е живописен диптих, в който авторът си играе с възможностите на визията и словото, и способността на едното да манипулира другото. Ако изписаното изречение се подмени с напълно противоположно по-смисъл, това ще промени и въздействието на работата и начина, по който ние я възприемаме.

Борис Мисирков и Георги Богданов създават цикъла “Ah! The Great Outdoors!” (заглавието цитира персонаж от компютърната игра “Warcraft”) през 2002г. по време на фотографски пленер в Черна гора и срещата им с местните планини. Снимките показват онзи стоп кадър от бягащия през прозорците на колата пейзаж, когато возещият се спира за момент да облекчи своите нужди.

Кирил Прашков разполага своите работи от серията “Природен модернизъм” (2004) из достъпния за градския човек пейзаж по паркове и градинки. Идеята му да върне модернизма обратно към природата, където всъщност са неговите корени, създавайки Дюшан, Мондриан и Калдер от клони и Малевич от слама, намира още веднъж своето забавно разиграване.

В “Невъзможността на съзерцанието” (1998) Правдолюб Иванов по своя специфичен “правдолюбски” начин коментира способността на съвременния човек да се отдаде на магията на пейзажа. До прекрасните алпийски върхове художникът изписва съответните височини. Днес много често прекалената информираност се намесва дори и в най-емоционалната връзка. Това са рисковете на познанието и по-добре е да ги приемем с усмивка.