В последните десетина години образът на държавата прилича на кана с вода, пробита на много места. Колкото и да я държиш под чешмата – няма да се напълни. По този начин (и при това не толкова поетично) изтичат различни неща: мозъци, пари, антики. Изтича и изкуство, макар че за това се сещат малцина. Обществото е активно отдадено на изграждане на "мита за завръщането". Този мит ни изпълва с надежди. Надяваме се един ден младите хора (вече не толкова млади), напуснали държавата, да се завърнат. Надяваме се парите, заграбени от правителства, кредитни милионери и мафиози и изнесени в чужбина, също да се завърнат. Надяваме се и художниците да бъдат толкова добре приети у нас колкото и в чужбина, т.е. не просто да бъдат тук физически, но и да бъдат реално “вместени” в социалната пирамида.

В голяма степен съвременното българско изкуство се създава за и в чужбина. Макар че в изданието са включени доста работи, показвани и в български галерии, действителната си оценка и реализация това изкуство получава навън. Там то е канено, показвано, купувано(!), в него се инвестира, за него се пише. Затова и мотивацията да бъде създавано също идва отвън. Най-успелият български художник Недко Солаков няма у нас нито една голяма изложба. Нито една от големите му инсталации не е показвана тук и нито един музей не притежава негова работа от последните 10 и повече години. Като изключим няколко камерни изложби, Недко Солаков изцяло мисли, създава и осъразмерява работите си със света извън България.

Разбира се, много от творбите в каталога са провокирани от художествените движения у нас. Дейността на няколко частни галерии и неправителствени институции, на отделни куратори и критици, създадоха подходяща среда, която предизвиква "случването" на арт-събития и тук. Факт е, че благодарение на работата на шепа хора Тук са възможни действията на нашите художници Там.

Защо обаче все още има "тук" и "там"? Къде се получава онзи процеп, който разделя света на две части - ние и всички останали? Защо нуждата да се направи подобно издание и изложба е драматична, а не просто приятно задължение на историците на изкуството и суха статистика?

Странно е, но точно тези художници, които постоянно пътуват навън, показват работите и себе си по целия свят, разказват откъде идват и какво ги вдъхновява, се чувстват чужденци в собствената си родина. Интересът към тях от страна на държавните институции е минимален, Музеите нямат средства за откупуване на техни работи, а в голямата си част нямат и желание за това. Съвременните български художници използват държавата главно, за да преспиват в нея между две изложби в чужбина. Тя нито може да ги нахрани, нито дори се сеща да ги поощри заради усилията, които полагат.

За първи път една музейна институция каквато е Софийска градска художествена галерия се опитва да постави въпроса за мястото на художниците. И да възстанови нарушената връзка в схемата на художествения живот - между малките частни организации (галерии, институти и др.) и държавните структури (музеи, институции и др.).

Изданието няма възможност да включи всички художници и всички работи. Дори така обаче, то постига целта си - да демонстрира огромното разнообразие от прояви в чужбина, в които са участвали и български художници. От биеналетата във Венеция, Истанбул, Сао Паоло, Кванджу, Тирана и Цетине до различни международни фестивали, форуми и акции, през всички досегашни издания на Манифеста до Интернет, каталогът показва разнообразието на  художествената продукция и успешната й реализация по света.

Принципът на подбор е различен. Показани са творби, многократно излагани в чужбина, които продължават да се търсят на световния арт-пазар. Такива например са: "Нео-Голгота" на Лъчезар Бояджиев (който е и кръстник на настоящия проект), "Живот (черно и бяло)" на Недко Солаков, "Корекции" на Расим, "Трансформацията винаги отнема време и енергия" на Правдолюб Иванов. Други автори са представени с най-новите си работи, които за първи път ще видят бял свят в чужбина: Надежда Олег Ляхова, Кирил Прашков, Борис Мисирков и Георги Богданов. "Територии" на Правдолюб Иванов вече не съществува, но е в каталога поради своята симптоматичност за времето, когато е създадена. Както той, така и Калин Серапионов, Лъчезар Бояджиев и Любен Костов са включени с проекти, покриващи по-дълъг период от време, за да се подчертае логиката на процеса. Нет-арт проектите на Петко Дурмана имат привилегията да се видят по всяко време и навсякъде. По-благосклонна е съдбата и към видео творбите - лесни за пренасяне и представяне. Сред тях особено искам да обърна внимание на работите на трима млади автори: Боряна Драгоева, Даниела Костова и Иван Мудов. Някои от включените художници като Таня Абаджиева, Нина Ковачева, Валентин Стефанов, Георги Тушев и Хубен Черкелов вече живеят в чужбина, но и преди и сега активно участват в международни прояви  и продължават да представят България.

Проектът Export-Import е опит да се запълни една празнина в знанието ни за случващото се извън пределите на страната (а и вътре в тях). И да се провокира общественото мнение към преосмисляне на позицията спрямо тези художници, които повече от 10 години са постоянното лице на България пред света. Всички представени автори са живи и здрави. И все още не са се отказали да правят изкуство. Не е ли по-добре вместо да участваме в изграждането на "мита за завръщането", просто да го изпреварим? И да дадем на тези художници заслуженото тук и сега. За да не се чувстват като на хотел в собствената си родина.

Мария Василева