Секция 13 към СБХ обединява много повече хора от реално членуващите в нея. Тя е уникална с опита си при всяка следваща изява да обхваща все по-широки кръгове от художници, занимаващи се с N-форми. Това се отнася както до разтягане на жанровия периметър, така и на възрастовата граница. На практика ограничения няма. Това се видя и от последната изложба на “Шипка” 6, на която имаше показана дори живопис. Очевидно авторът, макар и използващ класически изразни средства, се чувства духовно свързан с новите тенденции в изкуството. Тази интердисциплинарност, постигната чрез участието на хора, членуващи в други секции, но боравещи предизвикателно с материала, винаги е била характерна за духа на секцията. Всъщност именно това е интересно – под “шапката” на Секция 13 се сплотяват автори, които се усещат по между си близки, макар и работещи в различни медийни територии и дори защитаващи различни възгледи за изкуството. Пример за това е видеото на Свилен Стефанов и СуперноваBG “Моята досада от концептуализма”. Що се отнася до възрастта, тя се разтяга от студентската скамейка (учениците на Орлин Дворянов от СУ) до над 70-те.

Не случайно на поканата и на плаката за изложбата има дълга графа “Съмишленици”. Това са хора и институции, които пряко или косвено подкрепят изложбата и идеалите на секцията чрез участие, различен тип спонсорство или единствено чрез симпатизиране (Институт за съвременно изкуство – София, Фондация “Съвременно изкуство”, Интерспейс, Изкуство в действие и др.). В този смисъл изложбите на Секция 13 могат да се превърнат в оригинална сцена, където да се срещат съвременни художници, иначе разминаващи се в арт-пространството. Това би било един не лош експеримент и за в бъдеще.

Тази година заглавието на изложбата “Не ме гледай с такъв тон” бе щедро подарено от Лъчо Бояджиев. То както винаги попадна точно в целта и повечето работи се чувстват съвсем комфортно под него. Проблемът за комуникацията – с думи или образи – е винаги актуален. Той засяга не само връзките художник-общество, но и отношенията между нас самите. А там има какво да се направи не само по отношение на тона, но и на самото общуване.

Мария Василева

8 април 2001