Когато говорим за изкуство и музейни институции у нас много рядко използваме думи като блясък, гордост, самочувствие. Изложбата в СГХГ успява да възвърне славата на един период от историята и наистина да ни накара да се почувстваме европейци. За първи път тази част от колекцията на галерията е показана в пълнота. И по подобаващ начин – реставрирана, почистена, с подходящи рамки. Хрумването на Филип Зидаров да разположи сред картините старинни мебели и предмети, заети от Музея за история на София, допълва въздействието и преобразява доста неугледните зали на галерията.

По отношение на тенденции и стилове представеният период е наистина уникален. От първите академични художници и битописците, през символизма и сецесиона, до импресионизма, краят на 19 и началото на 20 век са изпълнени с невероятно движение и динамика. Безспорен интерес представлява автор като Иван Димитров, започнал образованието си при баща си – зограф от Тревненската школа и продължил обучението си в академията на Париж - нагледен пример за преминаване от църковна към светска живопис. Изключително любопитен и малко популярен е Яким Банчев, създател на едни от първите голи тела у нас, възпитаник на академичната школа на Торино. Публиката ще може да види някои от най-ранните светски портрети в изкуството ни, дело на Георги Данчов, Николай Павлович, Христо Цокев. Ще проследи как са се обособявали жанровете на портрета, пейзажа (селски и градски), фигуралната композиция, натюрморта. Колекцията илюстрира и развитието на художествените процеси – с идването на чужденци-художници като Мърквичка и Вешин и с завръщането в родината на живописците, учили в чужбина. Голяма част от показаните художници са получили образованието си извън страната: в Мюнхен (Н. Павлович, Ив. Ангелов, Б. Денев, Хр. Станчев, С. Иванов, Ас. Белковски, Ел. Карамихайлова, Н. Михайлов, Ел. Консулова-Вазова), Флоренция (А. Митов, П. Клисуров, Хр. Станчев, Г. Евстатиев), Торино (Н. Ганушев, Я. Банчев, Г. Митов, Хр. Берберов, Н. Маринов), Рим (Ив. Ангелов, Г. Дацов), Париж (Ц. Тодоров, Б. Митов, Н. Танев, Ив. Димитров, Н. Райнов), Петербург (С. Скитник), Москва (Хр. Цокев). И това изброяване не би имало никакъв смисъл ако те не донасят с картините си европейския дух и най-новите настроения в изкуството.

Изложбата “Българска светска живопис” 1872-1927 е уникална с работите, които показва и с начина, по който ги показва. Звучи патетично, но сред тези картини и предмети няма как да не се почувствате приятно горд.

Мария Василева

 15 март 2001