С наближаването на светлия женски празник медийният интерес към група “8-ми Март” значително се повиши. Това, разбира се, е съвсем нормално като се има предвид, че тя се възприема като екзотично животно. Но удобството то да ти е под ръка за специални случаи не е за подценяване. От една страна, пъстрата му козина улеснява значително журналистите като ги прави едновременно оригинални и актуални. От друга, можем да покажем пред Европа и света, че и ние сме отгледали една такава птица, която не става за ядене, не носи яйца, но пък можем да си скубнем перо от нея, да си го боднем на шапката и по-лесно да прескочим в цивилизацията. Или казано на по-прост език можем да се похвалим, че феминистката теория и практика не е голяма черна дупка на картата на съвременната българска култура. Макар и в клетка, тя си отглежда някакви странни животинчета, които мърдат, оперват се и дори надигат глас.

Наскоро групата беше поканена да украси (с творби и присъствие) коктейла в чест на Ева Енслър, световноизвестна американска драматуржка и социална работничка, която беше тук да подкрепи спектакъла си “Монолози на вагината”. Не, не, не ме разбирайте погрешно. За нас беше, така да се каже, гордост да защитим честта на родната култура. Ние понесохме с достойнство ролята на фон за масите с божествени петифури и дори успяхме между два залъка да набутаме в ръцете на прекрасната Ева Енслър каталога, с който толкова се гордеем. Но както в доста объркания коктейл, опитващ се да флиртува с постите, беше трудно да се различи сладко от солено, така и аз нещо не можах да отделя удоволствието от горчивината. Защо ми се струва, че ни употребяват само по празници, а през останалото време никой не ни взема на сериозно (да не си помислите, че говоря за жените като цяло - визирам само групата!)? Дали не ставам параноичка като моята фаворитка Бриджет Джоунс?

Иначе що се отнася до вагината, ние отдавна сме разрешили проблемите си с нея и се чувстваме достатъчно комфортно в лоното й. Дори подобен интерес ни се струва нещо малко закъснял, тъй като каквото и да говорим жените все още се нуждаят от “някои мъжки компоненти за да могат да създадат в себе си и родят човешко същество” (както казва Боряна Драгоева в най-новия си проект: http://hammer.prohosting.com/~dragoeva/frames/projects.htm).
Така че на светлия празник поздравявам представителите на другата половина на човечеството и ги уверявам, че питаем най-искрени чувства към тях и вярваме в тяхната необходимост.

Мария Василева

8 март 2001