Сайт на Мария Василева, критик и куратор

 
Сайт на Мария Василева, критик и куратор

 
Рейтинг: 3.00
(129)
CV
Кураторски проекти
Жул Паскин и художествените процеси от началото на 20-ти век
Публикации във в. Дневник
Публикации във в. Култура
За контакти



Публикации във в. Култура / Изкуство на борда

Изкуство на борда
13.06.06 15:55

Автор:Конкретното - привличане и отблъскване
За изложбите на Свилен Блажев и Станислав Памукчиев

Свилен Блажев и Станислав Памукчиев - двама художници от “авангарда” на едно поколение, се представят с изложби в столични галерии. Блажев избира формата на голямата представителна изложба в салоните на Националната художествена галерия, придружена със солиден каталог. Памукчиев предпочита имиджа на Центъра за изкуства АТА - мястото-символ на съвременното изкуство. Единият остава верен на живописната материя и дори повече от всякога се придържа към изискванията на картината, другият се опитва да пренесе картинните си внушения върху триизмерни форми.

 

Независимо от тези различия, и двамата като че ли искат да приключат с определен етап в творчеството си. Свилен Блажев - с образа на “Бъдниците”, с които неизменно е свързван в последните вече 18 години и които са се превърнали в класика. Жестът му да направи изложба в НХГ е показателен не само заради интересния контраст между салонната украса и първичната грубост на картините му, но и като желание да се затвори страницата, която без време го определя като “класик”. Станислав Памукчиев очевидно усеща нужда да “излезе” от собственоръчно изгражданите с години и нагнетени до крайност напрегнати сиви пространства, чиято минималистичност е доведена до границата, зад която нищо не се случва.

 

Всъщност доста години бяха нужни, за да забравим официалния имидж на Свилен Блажев, който го преследваше след поредицата големи композиции, базирани върху християнската иконография и подходящи за тематичните изисквания на общите художествени изложби. Изложбата в галерия "Александър" през 1995, когато той показа силни пейзажи, изненадващо близки до натурата, можеше да се приеме като отърсване от използваните дотогава формули, подвеждащи към схематичност. С новите работи в НХГ Свилен Блажев заявява, че развитието му върви към освобождаване на картината от всякакви връзки - тя отново става самодостатъчен носител на информация - без нужда от външни препратки, аналогии и асоциации. Големите абстрактни композиции идват като естествена стъпка след работа с конкретни източници. Свилен Блажев демонстрира, че е силен живописец, който следва свой личен път без да се съобразява с тенденциите и настроенията на момента.

 

За разлика от него Станислав Памукчиев започна творческия си път в началото на 80-те с фигурални композиции в черно-сива гама, в които материята на човешкото тяло подчинява материята на цялата картина или обратното и това създава драматично напрежение. Постепенно фигурите изчезнаха от работите му. Останалата следа от тяхното присъствие се възприемаше болезнено. Боравейки с оскъдната гама на сиво-черното и създавайки образ на картината, а не търсейки образ в картината, художникът постигна своя запазена марка.

 

Сега в Център за изкуства АТА той показва по-“бъбриви” работи, които неизменно ни препращат към сюжет, разказ или предмет. Разликата с подобната тенденция от ранния период на Блажев е, че Памукчиев тръгва не от конкретен източник, а самите му картини като че ли са стигнали до едно ниво на херметична затвореност, от което няма накъде повече да се отиде и налагат на създателя си да “проговори”, да потърси връзки със заобикалящия свят. И той го прави чрез форми, които разказват древни приказки, подсказват магични ритуали и навяват множество асоциации.

 

Ако при Свилен Блажев “древните” източници носят по-скоро промяна на структурата на картината и нейната изобразителна функция, то при Станислав Памукчиев използването им подтиква към мисловни пътешествия, които не зависят от конкретното време и място. Вероятно за Памукчиев това е необходимо отклонение, което в бъдеще ще даде друга плътност на "мълчаливите" му двуизмерни послания, към които художникът неминуемо ще се завърне.

 

 

Мария Василева

 

22 ноември 2001 

 

 

0.0824