Бях много изненадана да прочета в програмата на пиесата “Изкуство” от Ясмина Реза /Театър на българската армия, където за радост на дизайнерски грамотните рекламните материали пак се правят от Христо Алексиев/, че някои френски критици обвинявали авторката в реакционност, враждебност и осмиване на съвременното изкуство. Разбира се, за нищо такова не става и дума. “Картината на раздора” е само повод да се разкрият отношенията между трима приятели и да се види колко крехка е границата между приятелство без и със кавички. Между другото кавичките, родени през XVII век, са се използвали за предаване на цитати, а много по-късно се осъзнава силата им да иронизират затвореното между тях. Климент Атанасов - бургаски художник, чието име се свързва със свежите промени в изкуството ни в края на 80-те и началото на 90-те години, пренася принципа на цитирането в работите си, показани в Националната галерия за чуждестранно изкуство под общо заглавие “Цитати по началата”. Самият Климент обаче най-добре трябва да знае, че времето на цитата в изкуството отдавна е отминало и дори ние го обявихме с изложбата “Край на цитата” през 1990г. А и дори да беше актуално, подобен тип колажно цитиране, съчетано с отблъскваща естетика, звучи неуместно. Тук кавичките се връщат към думата изкуство, а отворен остава въпросът ще пострадат ли добрите ни взаимоотношения с художника от това?

Тези дни отново АТА център за съвременно изкуство беше в центъра на вниманието. От една страна, той получи награда за представянето си на поредния международен мултимедиен фестивал Видео Медея в Нови Сад. Отличената колекция бе курирана от Десислава Димова и носеше заглавието “От двете страни”. В нея участваха Иван Димов, Иван Николов, Симеон Николов, Боряна Драгоева, Зорница Попова. От друга, в софийското пространство на галерията се случиха две интересни представяния. Специално подготвената за това място експозиция на белградския художник Урош Джурич се нарича “Популистки проект”. Живописец, актьор, дизайнер и DJ, Урош е една от интересните фигури на сръбската художествена сцена, на която се изявява от 1989г. и работи активно с радио B92, сега В2-92. Изложбата му в АТА е материализиране на една идея, съществувала досега само в Интернет. Художникът се показва пред публика в серия от автопортрети с известни личности - звезди на спорта, киното, авангардисти, политици или техните жени, създавайки нова иконография в унисон с неговата идея, че именно популизмът е пиковата идеология от края на ХХ век. Опитвайки се да намери връзка между образите на звездите и идентичността, Урош Джурич твори портрети, които са едновременно кичозни и близки до излъчването на луксозните списания. Диаболичността в работите му произтича и от факта, че зрителят не остава докрай убеден дали това са действителни фотоси или компютърни манипулации. Всъщност авторът разчита точно на това колебаещо се съзнание, което лесно се направлява, за да направи своите изводи и аналогии.

Една друга проява свърза за пореден път усилията на Ата и Института за съвременно изкуство - София. В известния салон на ул. “Христо Белчев” 25 Стивън Ковац - инициатор и организатор на мултимедийния фестивал “Остранение” в Десау, Германия, представи CD-ROM, който обединява трите издания на събитието от 1993, 1995 и 1997г. Както всички подобни представяния и това наблегна върху техническата страна на продукта и модела за достъп до информация. В крайна сметка подробното запознаване с дадено произведение се оказва невъзможно освен в случаите, когато то се намира в Интернет. Така CD-ROM-ът е по-скоро самостоятелен художествен продукт, който каталогизира трите издания на фестивала. Интернет и мултимедията /CD-ROM, DVD/ и как видео и аудио се вместват в тях е тема на втория тренинг курс “Електронно публикуване”, организиран от Центъра за медийни изкуства “Интерспейс”.

Търсейки как да завърша тази “колонка”, се връщам към пиесата на Ясмина Реза и на това какво зрителят вижда в нея. На повърхността - присмиване над съвременното изкуство, зад нея - извечни човешки отношения, които нямат нищо общо с изкуството. Разбира се, остава и още една поука - да не се изправяме на война с изкуството, което не разбираме. Казвам това почти като опит за пречистване и сдобряване пред прага на новия век с всички колеги, чието негативно отношение към новите форми усещам почти физически. Защото Изкуство или “Изкуство” не зависи нито от формата, нито от нашите предпочитания, а се определя от други, по-сложни закони и критерии много често извън собствения ни периметър. Така че, да вдигнем чаши за Изкуството, Приятели!

Мария Василева

13 декември 2001