Родените през 1951г. отпразнуваха тазгодишния си много кръгъл юбилей с импровизирана изложба. Както се полага в такива случаи тя е достатъчно спорна, но за сметка на това отчетливо представя генерацията, на която съдбата отреди странно място. Това са последните художници, чиито активен творчески живот здраво бе вкопан във времето “преди”, когато идеята за “смяната на поколенията” беше свързана не само с художествените различия, но и с прякото овластяване. От друга страна, те са и първите, излъчили представители в тъмните и неясни дебри на неконвенционалното изкуство още в края на 80-те години. Тогава ги наричахме “авангардисти”. И така, здраво стъпили с единия крак в лоното на старите културни механизми, а с другия, бодро измъкващи се от него, днешните 50-годишни представляват истински исторически феномен.

Добрин Пейчев например записа с група “ДЕ” и сдружение “Изкуство в действие” няколко изключително важни за нашата ситуация акции като например “Мостове над Перловската река”, 1988г. За съжаление участието му в тази изложба с живопис (впрочем като истински представител на това поколение той никога не изоставя това си занимание) с нищо не подсказва добрите стари времена. Димитър Грозданов също като че ли предпочита да се впише в преобладаващата линия на изложбата като показва живопис, а всички знаят, че той беше сред най-активните патриоти на новото. Мрачните му напластени плоскости активно си кореспондират с жизнерадостните женски персонажи на Едмонд Демирджиян, който като че ли напук на всички драми запазва доброто си настроение. Както винаги неустрашимо искрен в това, което прави, остава Любомир Янев. Един от най-активните участници във всички изложби на Клуба на /вечно/ младия художник, сега той показва инсталацията “Апотеоз на смъртта”, която по странен и символичен начин се вписва в изложбата. Скулпторът Тодор Тодоров си организира мини one-mеn show в рамките на голямото и разнищва тънката граница между творец и менажер – още нещо, на което това поколение трябваше да се научи със закъснение. Кавалетни работи, снимки и проекти на монументални, каталог, биографични данни и CD-ROM, въртящ се на компютър, са част от оръжията на новия художник. Макар че представянето му напомня щанд в търговско изложение, си спомням когато преди много години постави своите абстрактни железни пластики пред Мебелния магазин в Люлин и ходехме чак до там да гледаме тази необичайна за времето си публична украса.

Други двама скулптори: Емил Попов и Константин Димитров, са сред имената не само създали качествени работи и дали тонус за промяна, но и продължаващи да се развиват и днес. Да добавим Николай Карамфилов, Александър Алексов, Мария Гергова, Цеца Георгиева, Гриша Лаптев, които по един или друг начин допълват портрета на поколението, отгледано със стойностите на модерното изкуство, но и изкушено от съвременния експеримент. Честит рожден ден на всички от “поколението на двата бряга”, оцеляло преди и след…

Мария Василева

1 март 2001