Недко Солаков ще участва за четвърти път във Венецианското биенале. След представянето му на “Аперто” през 1993 (куратори Хелена Контова и Конг Чанган) и в “Клуб Берлин - Кунстверке” (куратор Клаус Бизенбах) през 1995, през 1999 той беше избран за представител на България (куратор Яра Бубнова). Сега е поканен от Харолд Зееман за участник в 49-тата международна изложба, озаглавена “Plateau of Mankind”. Тя ще се открие на 10 юни 2001г. и ще продължи пет месеца.

Избраната работа се нарича “Живот (Черно и бяло)” и вече е показвана на изложбата “Другата половина на Европа” в Жо дьо Пом, Париж през март-април миналата година.

Идеята за “A Life (Black & White)” датира още от 1998г. Почти тогава започват и усилията на Недко Солаков да я реализира на подобаващо място. Убедеността му по отношение на този проект е толкова голяма, че заради него жертва две престижни изложби в Берлин и Гьопинген през 1999г. Когато сменя предварителните предложения, базирани на добрите стари “човечета”, директорите на институциите са изправени пред труден избор. Те не могат да приемат концепцията (по причини далеч от художествените) и Недко Солаков просто се оттегля. Той предпочита да продължи борбата с живота, който на този етап му се вижда повече черен, отколкото бял, вместо да повтаря вече казани неща.

Доколкото може да се преразкаже“Живот (Черно и бяло)” представлява една дългосрочна акция, която продължава колкото е времетраенето на съответната изложба. Върху четирите стени на помещение с различни размери (в Жо дьо Пом то е 12х10х4,50м.) двама души (в Париж две двойки студентки от Художествената академия работят на смени със строго регламентирани почивки) нанасят последователно черна и бяла боя. Единият старателно боядисва стените в бяло, а другият наслагва отгоре черно като целта е винаги половината стена да е бяла, а половината черна. Те се движат с относително еднаква скорост от ляво на дясно, но никога не се застигат. Ефектът на догонването се постига от равномерния ритъм и постоянното действие (дори през паузите почива само единият изпълнител, а другият забавя работата си, за да се поддържа баланса бяло-черно). Избраното пространство е преходно. Зрителите минават покрай стените, за да попаднат в други части на изложбата. Изборът на мястото и непрекъснатият зрителски поток имат общо с идеята на автора за живота като динамично редуване и наслагване на “бяло” и “черно”.

“Живот (Черно и бяло)” продължава пътуването си и след Венеция в изложбата “Loop - Alles auf Anfang”, курирана от Клаус Бизенбах. Тя ще бъде показана през септември в Хипоферейнбанк Кунстхале в Мюнхен, а през декември в Центъра за съвременно изкуство P.S.1 в Ню Йорк (филиал на Музея за модерно изкуство).

С този своя работа Недко Солаков успява да наложи една по-различна посока, която макар и не толкова категорично се наблюдава през последните години  - по-радикална, по-лаконична, по-ефектна. Предполагам, че за в бъдеще тя ще върви ръка за ръка с наративните му инсталации, така както той с лекота примирява живопис и концептуално изкуство. Ако в “Живот (Черно и бяло)” донякъде ни липсва Недковския хумор, ще го открием, в коментарите, които прави по повод на работата си: “Е, нали все искахте да правя живопис…”.

Мария Василева

18 януари 2001