Изложбата “Място/интерес” (Галерия за чуждестранно изкуство, куратор Яра Бубнова, участници: Дъглас Гордън, Петер Коглер, Олег Кулик, Пипилоти Рист, Недко Солаков, Рикрит Тиравания, Ури Цайг) независимо от акцента в заглавието върху конкретно място и поканата към художниците за съсредоточаване върху него, всъщност предлага дълги и разнообразни пътешествия. Самите художници са известни с непрестанните автопътувания към нови значения и езици, към нови технологии и експериментални форми. Сега на тях им се предлага едно различно пътуване - към една неизвестна локална култура, но и към един нов прочит на европейската култура, която се самоизолира и пренебрегвайки източноевропейските и другите малки култури окастря клоните на собствената си идентичност. Тези художници не просто идват тук, но и се подлагат на нравите на местната културна традиция, включително на критиката. Може би прочитът, който ще получат тук ще открехне нова страничка в историята на тяхното световно пътуване, а и със сигурност ще даде тласък на много духовни пътешествия сред младите художници.

Проблемът за пътуването е нещо, към което българският интелигент е особено чувствителен. Той по-лесно осъществява въображаеми пътувания, затова и когато това му се отдаде реално, той отново го превръща във въображение, за да може да го понесе по-леко. Така конкретното се превръща в творческа измислица, а измислицата, в която живеем, се възприема като нормална реалност. Не случайно “Американските пейзажи” на Андрей Даниел (галерия “Ирида”) някак си напомнят на пейзажите му от село Гинци, а сюжетите от серията “Парижки театър” могат да бъдат открити във всяка квартална градинка. Като още един художествен синоним на вечното българско пътуване от нищетата към мечтата и обратно са двата автопортрета на художника, назовани “Романтичен” и “Между доброто и злото”. На вечното раздвоението на художника между София и Ню Йорк, София и Париж, и между Тук и Там се гледа с насмешка и леко иронично.

Изкушен от спомени, преживявания или може би от ефекта, която думата Ню Йорк все още произвежда върху нещастното българско съзнание, е и художникът Георги Лечев, кръстил някои от своите живописни импресии “Пътуване до Ню Йорк”, “Второ пътуване до Ню Йорк”, “Мотив от Манхатън” (галерия “Райко Алексиев”). Очевидно той възприема пътуването като изцяло духовен акт, а заглавията на картините са нещо далеч по-практично. Въобще може да се каже, че с малки изключения за Георги Лечев пътуването в дебрите на живописта е доста фриволно начинание.

Степенувайки изложбите на седмицата в низходяща градация, стигаме и до годишната изложба “Скулптура’99” (“Шипка”6). В известен смисъл тази изложба е извънземна - едва ли някъде по земното кълбо могат да се видят на едно място толкова старомодни, скучни  и до болка познати от десетилетия работи. Тук отново се появява мотивът на пътешествието - уви назад във времето.

Извън всякакви класации за мен е изложбата плакати на членовете на международното жури на Международното триенале на плаката. Тази себелюбива инициатива представя интересни образци на плакатното изкуство, но поне у мен оставя горчивия вкус на нескромност и открита помпозност - поне от страна на българските организатори на проекта, същевременно и участници в журито, а значи и в изложбата. Все пак пътуването към себе си, минава преди всичко през пътуването към другия.

Мария Василева

25 октомври 1999