286 художници от 65 държави и още повече творби, разпръснати на площ от 30000 квадратни метра на десетина места из Венеция. Само на едно от тях, Джардини ди Кастело, павилионите са 29. Унгарският художник Антал Лакнер дори предлага на посетителите своя Art Mobil – странно съоръжение на колела, за по-лесно предвижване между отделните сгради, което ще преодолее според него и “изолираността” на националните павилиони. Ако към това добавим и новите сектори, които тази година за първи път присъстват на биеналето: музика, танц, театър, кино, поезия, ще получим приблизителна представа за неговите измерения.

Какво можем да кажем в опит да обобщим впечатленията от това световно събитие? В рамките на тазгодишното Венецианско биенале живописта отсъства.  Изключваме, разбира се, ветеранът и почти класик Сай Томбли, чието участие е повече почетно. Или полякът Леон Тарасевич, който както е известно никога не рисува върху платно и не поставя живописта си в рамка. Този път е запълнил с многоцветна фактурна живопис целия повод на галерията, поднасяйки на зрителя предизвикателството да стъпва върху голямата му "картина". Скулптурата и нейните превъплъщения имат по-сериозно място. От малките оцветени глави на легендарната Мариша Мерц до петметровото момче на Рой Мюек, пластическият обект може да бъде видян в различни форми и интерпретации.

Безспорно обаче, както в националните участия, така и в международната изложба, курирана от Харолд Зееман, тържествуват видеото и фотографията. Не случайно и разпределението на наградите е както следва: 5 за видео-творби, 4 за инсталации, две от които включват и видео, 1 за фотография, 1 за скулптура, 1 за живопис.

Това, което несъмнено привлича най-много зрители и се откроява като модна тенденция на 49-тото биенале във Венеция са сложните, скъпоструващи мултимедийни работи. Едни от най-успешните павилиони са изградени на принципа на тоталното въздействие, при който зрителят попада в перфектно овладяно чрез визия и звук пространство. Той е въвлечен в спектакъл и дори понякога е приканен директно да участва в него, манипулирайки части от изображението. И двете големи награди отидоха при такива високотехнологични инсталации – Пиер Юг (Франция) и Джанет Кардиф и  Джордж Милър (Канада).

Едно от големите достойнства на това издание на Биеналето, подчертавано от всички критици, е участието на много млади автори. Рискът, който Харолд Зееман пое в това отношение, беше подкрепен и от журито за наградите. В обичайната категория “за млад художник” възрастовата граница е смъкната до 23 години! (Федерико Хереро от Коста Рика).

Тази година Венецианското биенале не само достигна най-големия брой участващи страни, но и успя да отвори границите си и за други видове изкуства като театър, музика и танц. Това е стратегически ход от страна на организаторите, защото както се видя от най-успешните представяния, те са интердисциплинарни и включват в себе си много повече неща от традиционно приеманите за част от визуалните изкуства. В центъра на интереса на художниците е пространството, което включва образ, звук, движение. Все по-трудно е да се установят границите между отделните изкуства и 49-тото Биенале направи първата крачка към тяхното премахване.

Мария Василева