Изложбата “Българска светска живопис 1864-1928” е уникална не само заради богатата колекция на Софийска градска художествена галерия. Можем да измерваме параметрите й с бройки художници и картини, но така едва ли ще съобщим най-важното. Можем да изброяваме имена, стилове и тенденции, с които периодът е пълен, но пак няма стигнем до смисъла й. В експозицията има нещо много повече от конкретните автори и творби. И това е духът – жизнен, енергичен, изпълнен с енергия и самочувствие.

Терминът “светска живопис” е въведен, за да означи времето, което отделя църковното изкуство от обособяващите се в края на 19 и началото на 20 век жанрове на пейзажа, портрета, натюрморта, голото тяло. Той също така разграничава художниците-иконописци от тези, получили академично образование. За разлика от религиозното изкуство, светското е предназначено да отразява реалния свят. И точно този свят, нахлул от платната в залата, е невероятно динамичен и богат.

В центъра на изложбата, вперил взор в зрителя, е “Гайдарят” на Иван Димитров от 1888г. Авторът му е син на известен тревненски зограф. Той се учи на иконопис при баща си, но продължава образованието си в академиите на Букурещ и Париж. Тази невероятна картина носи много от наивитета на българската възрожденска живопис, но и демонстрира нарасналото самочувствие на образования човек. Кожената капа, навущата и цървулите не пречат на този горд свирач на гайда да гледа на света от висота. А усвоените закони на перспективата помагат на Иван Димитров да изгради композицията си така, че картината да носи европейско звучене.

Това, което прави най-силно впечатление в изложбата е самочувствието, с което ни гледат всички портретувани. Няма значение дали са буржоа или интелигенти, дали са селяни на пазар или на полето. Те всички присъстват във времето и пространството с невероятна тежест. С една и съща самоувереност се носят български носии и парижки тоалети. Писаната ракла не се дава на виенската масичка. “Светското” не означава празна суета, а е изпълнено със смисъл и дух. От картините се излъчва настроение и разнообразие, които променят въздуха на цялата зала. А може би и нещо в нас самите.

Мария Василева