Изложбата на американската художничка Сюзан Пейдж в АТА център за съвременно изкуство съвпадна с терористичните атаки над Ню Йорк и Вашингтон. Паралелът се налага от само себе си, тъй като тя използва фотографията като изразно средство, а напоследък животът ни в известна степен се определя от многобройните снимки на случилото се в САЩ. От първия ден на трагичните събития медиите репродуцираха до безкрай едни и същи образи. Повтарянето им в известна степен ги лиши от смисъл. Някои телевизии дори си позволиха да направят своебразни клипове от ефектно застъпени падащи сгради и пушеци. Съдържанието отстъпи място на визията. Както казва Сюзан Зонтаг масмедиите гледат на целия свят като на материал.

Точно срещу тази масовост, унифицираност и безизразност на образа се бори Сюзан Пейдж. На пръв поглед най-малко заглавие като “Неподвижност”  е подходящо за експозиция от фотографии, отпечатани върху тъкан, закачена свободно в пространството се и движеща с полъха на всеки преминаващ обект. “Неподвижност” е онова състояние на духа, което авторката иска да предизвика у всеки зрител. С работите си тя се опитва да ни накара да се спрем, да помълчим и да помислим. Да уловим от потока преминаващи кадри покрай нас поне един или два и да стигнем до тяхната дълбочина не само като перспективно, но и като философско понятие.

Обектите на нейните фотографии са жени: жени от Северна Каролина, Италиански монахини и Арабски жени от Израел, както и автопортрети, документиращи борбата на Пейдж с рак на гърдата. Едрите планове и отсъствието на подробности са провокацията на художничката да ни изправи очи в очи с проблеми като феминизма, духовността и религията. Лица зад фереджета са изправени редом до посветени на Бога монахини, обезобразено от болестта тяло стои заедно с безлюден пустинен пейзаж. Всички образи са обединени от вярата в една висша сила, вяра, която им помага да оцелеят в борбата с рака, природните сили или собствените си страхове. На фона на разигралите се в САЩ събития тези фотографии ни карат да се замислим още за разликата между исляма и ислямския фундаментализъм, за религията като последната останала бариера между хората в епохата на глобализация, за истинската същност на жените зад фереджето, която почти не познаваме.

Сюзан Пейдж ни предлага образи, в които нашите традиционни представи за красиво не се вместват. Още по-сериозни са предизвикателствата, които отправя в духовен план. Кои сме всъщност и кои са другите около нас – това са въпросите, които неизменно си задаваме, изправени пред лицата в изложбата на Сюзан Пейдж.