Напоследък публичната скулптура навлезе във фокуса на интереса не само на Столична община, но и на правителството. Изградиха се няколко поръчкови паметника, а по идея на фондация “Посрещане на XXI век” в парка “Оборище” бе създадена огромна скулптурна експозиция “в чест на новото хилядолетие и прослава на българската култура”, както гласи паметния надпис. Повече от 40 автори са получили държавна субсидия и са работили за този проект. Сега резултатите са изложени в парковите пространства в една доста спорна експозиция – както като конкретни постижения, така и като поместване в средата. Отделните сполуки някак си се губят в общото впечатление за прекалено много, лошо мащабирани и случайно разположени в пространството скулптури.

Подобни инициативи като цяло изглеждат малко тъжно на фона на очуканите, съборени или изобщо липсващи пластики от близкото и по-далечно минало.

В този контекст инициативата на СГХГ изглежда още по-смислено и належащо. Прекрасната гола женска фигура на Васка Емануилова, красила един от фонтаните в същия парк, преди десетина години е съборена от паднало дърво. След това някои части изчезват. Оказва се обаче, че в галерията се пази още един бронзов оригинал. Възстановяването на “Къпеща се” на старото й място предизвика искрена радост у мнозина столичани, които я помнят добре. А по-младите бяха наистина изненадани от хармоничната и елегантно вписваща се в парковата среда фигура. Нейното съживяване сред скулптурната експозиция в парка “Оборище” е не само урок по пластическо майсторство, но и напомняне, че градежът на новото трябва да върви ръка за ръка със съхраняването на старото. Това е гаранция, че бъдещето на сега поставените работи няма да е толкова печално, колкото на техните предшественици.

Мария Василева