|
|
Тази година Есенните изложби в Пловдив носят тържественото название “Трапезата - съвременна визуализация и тълкувание на древния мит и ритуалност в изкуството”. Очевидно традиционните изложби в стария град са сладка хапка за мнозина, но и лесно могат да се превърнат в препъни залък. След дългогодишни препирни дали да се правят на кураторски принцип, сега изложбите са се сдобили с двама куратори. Пламена Димитрова-Рачева разработва концепцията за “Трапезата”, теоретически защитена с примери от предхристиянската епоха до наши дни. Албена Спасова кани в своя проект български графици, живеещи в чужбина. Странно е две абсолютно различни идеи да съжителстват под един покрив, но все пак ситуацията можеше да бъде овладяна ако отделните части бяха запазили относителна самостоятелност. За съжаление кураторите са решили да разбъркат авторите и резултатът от това е меко казано ексцентричен. Така в едно цяло неудобно си съседстват графики на Алекси Начев от 1984г., механична дървена машина на Любен Костов от преди десетина години (която не работи), стари рисунки на Ада Митрани и показаната само за една вечер видео работа на Калин Серапионов “Топлата супа и моята домашна общност”. Ефектни прожекции на маси на Емил Миразчиев поделят една зала с постери на Албена Михайлова, която привилегировано участва и в двата кураторски проекта. Другата й работа – видеото “Плодова салата”, пък обитава едно пространство с отпечатъците на Нина Ковачева, изследващи отблизо женския полов орган. Минималистично видео на Валентин Ковачев се бори с експресионистичните и дадаистични работи на специалния гост Георги Бояджиев. Цветан Кръстев пък ни в клин, ни в ръкав си е подредил цяла самостоятелна изложба и за да не бъде извън темата е изпекъл соленки във форма на око (модул, който напоследък използва в работите си). Въобще от цялото излиза, че трапезата – поне у нас – прилича на тюрлю-гювеч.
Разбира се, в изложбите има и интересни работи, които за съжаление трудно се забелязват в общия хаос. Моника Роменска създава изящен и поетичен образ на трапеза, използвайки ефекта на флуоресцентната светлина в затъмнено пространство. Правдолюб Иванов е както винаги ироничен, закачайки над входа на Балабановата къща табела с надпис “Ресторант-градина Трапеза”. Рада Дичева изпълва едно дворно пространство със симпатичен и малко страшен керамичен грозд-гигант.
Като цяло обаче това издание на Есенните изложби в Пловдив е компромисно. И компромисът се усеща във всичко – в идеите, в подбора на автори и творби, в експонирането и в каталога.
|
Сайт на Мария Василева, критик и куратор 
