Сайт на Мария Василева, критик и куратор

 
Сайт на Мария Василева, критик и куратор

 
Рейтинг: 3.00
(129)
CV
Кураторски проекти
Жул Паскин и художествените процеси от началото на 20-ти век
Публикации във в. Дневник
Публикации във в. Култура
За контакти



Публикации във в. Дневник / От бита към битието

От бита към битието
13.06.06 14:09
За жените и женското изкуство

Наскоро една красива млада дама заяви по телевизията, че българският феминизъм е на “битово ниво”. Тя имаше предвид вероятно факта, че в редица проекти на съвременни художнички изследването на жената в ежедневната й домашна среда заема важно място. Но да определяш интереса към културен самоанализ чрез проглеждане в най-активно отредената от обществото роля като “битов” е все едно да кажеш, че рисуването на пасторални пейзажи демонстрира “селско ниво”.

Не мога да твърдя, че проблемът за идентификацията на жената с любовница и домакиня е водещ в съвременната българска визуална култура, но такава тенденция определено присъства. Тя се прояви още с първата женска изложба “Версията на Ерато” през 1997г., когато се оказа, че в повечето случаи еротичното за жената иронично е свързано с кухнята като символ на домашния уют. Това, че в залата имаше пазарски чанти и пилешки разфасовки, а Мариела Гемишева направи пърформанс, в който полугола манекенка пържеше риба цаца, съвсем не означава, че горките български феминистки са затънали в битовото, а не виждат светлите перспективи, проснали се като селско пред всяка съвременна жена.

Впрочем вярно е, че същата тази съвременна жена вече не простира, а суши в сушилня, но това променя само изразните средства, а не същността на процеса. През миналата година Алла Георгиева показа три великолепни постера, в които експонираше сексапилното си, облечено в еротично бельо тяло, на фона на купища шопска салата и кебапчета. Дори Даниела Костова, която нееднократно декларира, че не желае да бъде свързвана с феминизма, представи своето видео “Рамка” – абсолютен апотеоз на стереотипната домакинска (както предлага Джърмейн Гриър тази дума трябва да се смята за толкова шокираща както и думата негър) дейност като унищожител на всичко човешко. С други думи, “битовизмът” на тези художнички се проявява защото те не вярват, че след като спреят и хартиените кърпи замениха мръсния парцал, положението се е променило в основата си.

Това важи особено силно за нашето мило общество. Живеейки тук и сега, би било доста неадекватно да се занимаваме с темите, които вълнуват нашите швейцарски партньорки например, като тези за глобализацията и хомосексуализма. Извиняваме се за нашата старомодност, но тя е напълно адекватна на социалния ни статус. А едно от основните предимства, които имаме и отстояваме, е предимството внимателно и от друг ъгъл да се вглеждаме в нещата около нас.

 

 

Ние сме различни. Мислим и чувстваме по различен начин. Правим го различно. Тази характеристика ни беше отнета за около 40 години, когато идеята за равенството между половете беше поредната възможност за манипулация. Най-големият комплимент в онези години за жената художник беше, че прави “мъжка живопис”. Сега на жената й се налага да акцентира върху различието, за да може да отстоява своите позиции. А една от тях е, че това, което е прието като даденост не непременно е правилно.

Този факт осъзнават рано или късно дори и красивите млади дами.

Мария Василева

 

 

 

 

 

 

 

 

   

 

 

 

0.0702