Наскоро една красива млада дама заяви по телевизията, че българският феминизъм е на “битово ниво”. Тя имаше предвид вероятно факта, че в редица проекти на съвременни художнички изследването на жената в ежедневната й домашна среда заема важно място. Но да определяш интереса към културен самоанализ чрез проглеждане в най-активно отредената от обществото роля като “битов” е все едно да кажеш, че рисуването на пасторални пейзажи демонстрира “селско ниво”.

Не мога да твърдя, че проблемът за идентификацията на жената с любовница и домакиня е водещ в съвременната българска визуална култура, но такава тенденция определено присъства. Тя се прояви още с първата женска изложба “Версията на Ерато” през 1997г., когато се оказа, че в повечето случаи еротичното за жената иронично е свързано с кухнята като символ на домашния уют. Това, че в залата имаше пазарски чанти и пилешки разфасовки, а Мариела Гемишева направи пърформанс, в който полугола манекенка пържеше риба цаца, съвсем не означава, че горките български феминистки са затънали в битовото, а не виждат светлите перспективи, проснали се като селско пред всяка съвременна жена.

Впрочем вярно е, че същата тази съвременна жена вече не простира, а суши в сушилня, но това променя само изразните средства, а не същността на процеса. През миналата година Алла Георгиева показа три великолепни постера, в които експонираше сексапилното си, облечено в еротично бельо тяло, на фона на купища шопска салата и кебапчета. Дори Даниела Костова, която нееднократно декларира, че не желае да бъде свързвана с феминизма, представи своето видео “Рамка” – абсолютен апотеоз на стереотипната домакинска (както предлага Джърмейн Гриър тази дума трябва да се смята за толкова шокираща както и думата негър) дейност като унищожител на всичко човешко. С други думи, “битовизмът” на тези художнички се проявява защото те не вярват, че след като спреят и хартиените кърпи замениха мръсния парцал, положението се е променило в основата си.

Това важи особено силно за нашето мило общество. Живеейки тук и сега, би било доста неадекватно да се занимаваме с темите, които вълнуват нашите швейцарски партньорки например, като тези за глобализацията и хомосексуализма. Извиняваме се за нашата старомодност, но тя е напълно адекватна на социалния ни статус. А едно от основните предимства, които имаме и отстояваме, е предимството внимателно и от друг ъгъл да се вглеждаме в нещата около нас.