През 2000 г. Иван Мудов създава видеото “One hour priority” – документация на авторски пърформанс, в който в продължение на един час художникът се движи в известно кръгово кръстовище в София, използвайки предимството, което му дават знаците. Камерата, монтирана вътре в колата, заснема част от шофьора и сменящата се гледка през предното стъкло. Още в този сравнително ранна работа се открояват няколко момента, които стават типични за изкуството на Иван Мудов. От една страна, имаме провокативно хрумване, което е едновременно конкретно (живата градска среда) и философско (вечният стремеж за първенство). От друга, очевидни са способностите на художника да се възползва от дадена готова ситуация (знаците, които дават предимство на навлезлия в кръговото движение) и едновременно с това да я манипулира (запушването на пътя за другите коли). В почти всички работи на Иван Мудов водещ е ритъмът между частно и общо, между реалност и измислица, между игра и сериозност. Авторът умее да владее положението като при това го прави със завидна лекота.

Във видеото “Traffic Control” от 2002 г. Иван Мудов застава на оживено кръстовище в центъра на Грац, Австрия и регулира с палка и свирка движението в продължение на 15-тина минути като е облечен в униформа на български полицай. Използвайки отново типична градска ситуация, този път той се поставя в различна роля – не на един от множеството, а на един от упражняващите правилата. Подмяната на униформите (или на държавите) е намек за “властта на пагона”, както и шеговит опит една малка и винаги догонваща държава (символизирана от българската полицейска униформа) да упражни контрол върху бивша империя. Отново на преден план изпъква способността на художника да режисира сцени в градска среда като използва всекидневни и съвсем обичайни действия. Нестандартният му поглед дава нов смисъл на клишетата от живота, преобръща ги и подменя едни етикети с други.

Продължение на тези два пърформанса той реализира във Ваймар, Германия през 2005 г. в работата “14:13 Minutes Priority”, когато плътна редица от седем коли на практика не позволява на идващите от страничните пътища да навлезнат в кръговото кръстовище и предизвиква километрични опашки във всички посоки. Иван Мудов не само създава пространствени композиции с неподозиращи участници, но манипулира и времето. В час пик, когато всяка загубена секунда се преживява драматично, художникът сътворява един непрекъснат цикъл, който като че ли подсказва, че в общото русло на световното време, частната секунда няма никакво значение. А “живата картина” от тревожно замръзнали по волята на твореца стотици превозни средства е художествена композиция от световен мащаб. Той нарушава правилата като използва същите тези правила, създадени, за да предотвратяват хаоса.

Идеята за възможната и лека манипулация на големи общности от хора е в основата и на инсталацията му “Wind of Changes”, създадена за Московското биенале през 2005 г. На покрива на музея е монтирана вятърна турбина за производство на ток. Целта на добитото електричество е да захрани 4 камери за наблюдение на посетителите, които са свързани с 4 монитора. На включването на публиката в проектите му разчита и една от най-новите му работи “New Hope”, 2006. Посетителите на пространството се превръщат в материал, с който художникът осъществява своя експеримент. Попаднали в съвсем обикновения на вид асансьор, те преживяват цялата гама от усещания, заключена между “страх” и “ужас”. Вместо очакваното движение нагоре, изведнъж нагоре започва да се движи само подът на кабината и с приближаването на двете нива всички кошмари от научнофантастичните филми стават реални.

През 2002 г. Иван Мудов започва проекта “Fragments”, който предизвиква най-много спорове и дискусии. Идеята му е съвсем семпла – авторът поставя началото на свой собствен музей на съвременно изкуство като краде парченца от произведения на известни художници и чинно ги подрежда в кутии, наподобяващи известния куфар на Дюшан. Постепенно тези кутии добиват по-различен смисъл и намират по-сериозно основание в рамките на акцията “МУСИЗ” от 2005 г. Тя е реализирана в рамките на проекта “Визуален семинар” на Института за съвременно изкуство-София. Иван Мудов отново се възползва от таланта си да привлича публиката на своя страна. Той обявява откриването на Музей за съвременно изкуство в София (нещо липсващо и желано от мнозина) като за целта прави масирана PR кампания, разлепва постери и поръчва билборди в центъра на града, изпраща поименни покани и т.н. За център на събитието е избрана конкретна сграда – тази на Подуянската гара. Провокацията е успешна и за откриването се събират стотици хора, повечето от които убедени в истинността на събитието. Акцията се превръща в една от най-обсъжданите в историята на съвременното българско изкуство. Разбира се, постигната е една от целите й – да се провокира дебат за отсъстващия музей. Извън това, истинско възхищение предизвиква умението на Иван Мудов да властва, контролира и направлява и то без видимо усилие. За пореден път като че ли на шега авторът не само подчинява на прищявката си огромна маса от хора, но с един много ефектен жест повдига сериозни въпроси. В контекста на тази акция “Фрагментите” вече се възприемат като част от мечтания и все още недочакан музей на съвременното изкуство. Така преносимият музей на Иван Мудов се превръща в нещо повече от обект за лична консумация. Той в известен смисъл е предопределен да бъде паметник на безхаберието на институциите в родната му страна.

Художникът продължава размислите в тази посока с още един проект, при който отсъстващото произведение на изкуството се възстановява в съзнанието на зрителя с помощта на класическо музейно обяснение чрез аудио-гайд. Разбира се, никога не трябва да пропускаме още един план, който винаги присъства в изкуството му – този на хумора и иронията. Дори когато повдига толкова сериозни теми Иван Мудов си запазва правото на страничен наблюдател, който съзерцава малко насмешливо както драмата с отсъстващия музей, така и музеят за съвременно изкуство по принцип. Всъщност именно това придава очарование и свежест на проектите му.